МОТИВИ:                                                                                НЧХД 98 / 2009г.

 

          Подсъдимата С.П.Ц. е обвинена в това, че на 28.08.2009г. в жалба до Началника на РУ на МВР град Берковица е разгласила позорно обстоятелство и е приписала престъпление на И.Ц. *** - престъпление по чл.147 ал.1 от НК.

          Тъжителката И.Ц.Ц., лично и чрез упълномощен повереник поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебните прения. Молят още съда да уважи изцяло предявения граждански иск.

          Подсъдимата С.П.Ц. не се явява за участие в съдебното производство. Защитникът й развива доводи, че не са събрани доказателства, от които да се обоснове извода, че подсъдимата е осъществила деянието за което е обвинена. Предвид това моли съда да постанови  оправдателна присъда.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимата С.П.Ц. ***. Не е осъждана за извършени престъпления от общ характер. Тъжителката И.Ц. ***.   Двете са съседки.

          На 28.08.2008г. около 07.00 часа подсъдимата С.П.Ц. забелязала, че входната врата на къщата е залята с нафта, а върху багажника на колата й, паркирана в близост до дома имало празна пластмасова бутилка с остатъци от нафта. Забелязала още, че една от лехите с растения с площ около 5-6 кв.м. също е напръскана с нафта. Притеснена от това обстоятелство тя подала на 28.08.2008г. молба /по своя характер жалба/ до Началника на РУ на МВР град Берковица. В последната е отразено, че няма конфликти със съседите, нито с други хора от квартала, поради което няма обяснение за случилото се. Въз основа на тази жалба е образувана ЗМ № 202/2008г. по описа на РУ на МВР – Берковица. В обяснение на подсъдимата С.П.Ц. от 03.09.2008г. отново са наведени доводите, сочени в жалбата. Написала още, че  “...В момента нямам конфликти със съседите, нито с децата в махалата. Преди години имах проблеми със съседката ми по ограда от страна на ул.”Титява” – Надка...”. При снемане на обяснения по случая от тъжителката И.Ц. /л.6 от ЗМ/ на същата е станало известно обстоятелството, че подсъдимата е подала жалба до РУ на МВР.

          Тъжителката приела изложеното за разгласено позорно обстоятелство, както и че с тези думи и е приписано престъпление. Въз основа на това подала тъжба в РС – Берковица на 11.03.2009г.

          Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства, в това число и свидетелските показания на Никола Георгиев Стоянов и Николай Страхилов Пейчев. Съдът кредитира показанията на тези свидетели. Те установяват единствено обстоятелството, че тъжителката е била притеснена от факта, че е призована в РУ на МВР град Берковица да даде обяснения по случая.

          При така установената фактическа обстановка и този предварителен разбор на доказателствата съдът достигна до следните правни изводи:

          Тъжителката И.Ц. в тъжбата си и в хода на съдебното производство твърди, че с жалба /именувана молба/ от 28.08.2008г.  подсъдимата С.П.Ц. е разгласила позорно обстоятелство и й е приписала престъпление.

          На първо място, се презумира, че едно позорно обстоятелство трябва или да отговаря на истината, но да е неизвестно на обществеността, или да е с такъв характер и да предизвика някакъв отзвук в обществото, като се разгласи. Спорен в този ред на мисли е факта, че именно в жалбата на подсъдимата Ц. до орган на власт – РУ на МВР град Берковица се прави достояние на обществеността, тоест разгласява се едно обстоятелство, което също е спорно дали може да се оцени като позорно. Отразеното в жалбата обстоятелство, че тъжителката Ц. и подсъдимата Ц. са “имали проблеми” помежду си преди години, не предполага наличие на клеветническо твърдение, тъй като не е факт, който да е позорен, но неизвестен и огласен едва във въпросната жалба. Също така обстоятелството, че е изложено това твърдение в писмена форма до държавен орган не е равносилно на неговото огласяване.

          На следващо място, подсъдимата подавайки жалба до РУ на МВР град Берковица по случай извършено против нея противоправно деяние е имала намерение да подпомогне работата на полицията, а не да оклевети тъжителката. Това поведение на подсъдимата С.Ц. изключва умисъла за извършване на престъпление клевета.

          Съгласно Решение № 87 от 24.II.1971 г. по н. д. № 798/70 г., II н. о, Съдебна практика на ВС, за да е налице клевета е необходимо клеветническото обстоятелство да бъде доказано (установено) конкретно по време, по място и по лице, а не да бъдат разпространени в абстрактна форма, т. е. да не се сочат определено инкриминираните лица. Във въпросната жалба подсъдимата С.Ц. единствено твърди, че  с тъжителката “преди години имах проблеми”.

          От възприетата и описана по горе фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата не е осъществила от обективна страна състава на престъплението клевета, тъй като не е разгласила позорно обстоятелство. Това е така, защото посоченият израз “преди години имах проблеми” не съдържа твърдения или информация за съществуването на определени факти. Те изразяват само  субективната оценка на автора на факти, които в този израз не се съдържат. Тези факти следва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В случая става въпрос за личната оценка на подсъдимата по отношение минали взаимоотношения  с  тъжителката , а не за факт от обективната действителност.

          На следващо място, в тъжбата са наведени доводи от И.Ц., че с действието си подсъдимата С.Ц. и е приписала престъпление  - повредила автомобила на С.П. и унищожила цветята в двора й. От събраните по делото доказателства не може да се обоснове извода за преписано престъпление. Никъде в жалбата или обясненията на подсъдимата Ц. *** не се установиха твърдените от тъжителката обстоятелства.  На следващо място, дори и наистина да бяха наведени доводи от подсъдимата за извършено престъпление от тъжителката, то в конкретният случай деянието също ще бъде несъставомерно. За да е налице клевета е необходимо от обективна страна да се препише престъпление с цел да се повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи. Когато деецът сигнализира на съответните компетентни органи за извършени нередности от другиго, липсва това съзнание. В тази насока е и Решение № 209/18.05.1982г. по н.д. № 209/82г. на І н.о. на ВС.

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Тежестта на доказване по дела от частен характер лежи върху частния тъжител съгласно чл.103 ал.1 пр.2 от НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен /чл.103 ал.2 от НПК/. Не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си /чл.103 ал.3 от НПК/. От гореизложеното е видно, че в процесният случай частното обвинение не е доказало по несъмен начин един от основните факти в настоящият наказателен процес, че подсъдимата С.П.Ц. е извършила престъплението, за което е обвинена. Ето защо и с оглед гореизложените съображение съдът намира, че в случая са налице условията на чл.304 от НПК, поради което призна подсъдимата С.П.Ц. за НЕВИННА, в това на 28.08.2009г. в жалба до Началника на РУ на МВР град Берковица да е разгласила позорно обстоятелство и е приписала престъпление за И.Ц. ***, поради което я ОПРАВДА по обвинението по чл.147 ал.1 от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящето производство е предявен граждански иск от тъжителката  И.Ц.Ц. против подсъдимата С.П.Ц. за сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици от това.

          При условията на чл.307 от НПК съдът се произнесе по предявеният граждански иск и намери същият за неоснователен. По делото не се установи по безспорен и несъмнен начин подсъдимата С.П.Ц. виновно да е извършила деяния причинили неблагоприятни последици за тъжителката И.Ц.Ц., които последици да съставляват неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване съгласно чл.45 от ЗЗД. Не са налице следователно условията за уважаване на гражданския иск, поради недоказаност основанието на иска, безпредметно е да се постави въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД.

          По горните съображения съдът отхвърли изцяло предявеният граждански иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          При този изход на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди тъжителката И.Ц. да заплати на подсъдимата С.Ц. направените разноски по делото /адвокатство възнаграждение/ в размер на 300 лева.

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

         

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: