Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 22.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 07 април…...…...……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година…….....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Ц...……………………………………...АН дело 135 по описа

за 2009г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 32-0000045/ 10.03.2009г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” град Монтана на Е.И.С. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.94 ал.1 от ЗАвтП.

          Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Е.И.С., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателката на 25.02.2009г. около 08.40 часа на КПП град Берковица, като кондуктор не е издала индивидуален билет на един брой пътник – Илия Ангелов Трайков, с ЕГН ********** по редовна автобусна линия село Бързия, обл.Монтана – град Берковица с автобус „Сетра” с ДКН М 8727, с което виновно е нарушила чл.36 ал.1 т.1 от ЗАвтП.

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че жалбоподателката Е.С. на 25.02.2009г. е била кондуктор в автобус пътуващ по редовна автобусна линия. Не се спори и по обстоятелството, че автобусът е бил пълен с пътници, дори е имало правостоящи. Безспорно е и обстоятелството, че на лицето Илия Ангелов Трайков не е издаден индивидуален билет за пътуване.

         Още при съставяне на АУАН жалбоподателката е направила възражение в смисъл, че умишлено не е направила това, а просто е пропуснала лицето.

Тази фактическа обстановка се потвърди и от разпитания по делото свидетеля Г.М., чийто показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същият е поел и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за неговата заинтересованост.

         Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

         Административнонаказващият орган въз основа на събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗАвтП и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административнонаказателна санкция.

         Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага И..

         Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:

Не са налице доказателства, от които да се обоснове извод за налагани административни наказания за нарушения на ЗАвП. Единственото административно нарушение е констатирано на 25.02.2009г. за неиздаване на индивидуален билет за пътуване на един брой пътник при наличие на пълен автобус, дори с правостоящи.

 При това положение, съдът приема, че жалбоподателката е нарушила обществени отношения, които не се отличават с висока степен на обществена опасност. В същото време личността на извършителката се характеризира с липса на всякакви административни наказания. Особено е показателно за личността на извършителката и за ефективността на наказателната превенция фактът, че още при съставянето на АУАН, същата е направила възражение, че извършеното от нея деяние е лишено от умисъл и процесуалното поведение пред въззивният съд, извършителката изразява разкаяние и укоримост към неспазване на установения правов ред, като свързва неизпълнението с объркване и множество пътници. Имотното й състояние се обуславя от работна заплата, която получава за извършваната дейност /кондуктор/. Няма данни за други доходи.

Така прецененото имуществено състояние на жалбоподателката сочи, че задължението й за заплащане на административнонаказателната санкция в размер на 500 лв. ще премине границата на съотносимост между нарушение и наказание и ще засегне значително екзистенц минимума за преживяване на човек. Относимо по делото е и признанието на вината, което обстоятелство е явно смекчаващо вината. Преценката на всички тези факти навежда на извода, че са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че тази преценка е преценка за законосъобразност и че издаденото и атакувано наказателно постановление е постановено в противоречие с този извод за правоприлагане, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразно.  

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                         

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление 32-0000045/ 10.03.2009г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” град Монтана, с което  на Е.И.С. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.94 ал.1 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: