Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 22.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 07 април…...…...……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година…….....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Ц...……………………………………...АН дело 115 по описа

за 2009г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 122 / 01.12.2008г. на Началника на РПУ град Берковица на Д.Н.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Д.Н.М., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 11.11.2008г. около 14.48 часа по път ІІІ-812 в района на разклон за „Клисурски манастир” управлявал лек автомобил „Хюндай Атос” с ДКН М 50 63 АТ, след като няма валидна застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2008г. за управляваното МПС и няма залепен стикер на предно панорамно стъкло за застраховката, с което виновно е нарушил чл.259 ал.1 от КЗ.

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че жалбоподателят Д.М. е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2008г. към Застрахователна компания „Български имоти”. Същата е била сключена на разсрочено плащане и към датата на проверката от служители на РУ на МВР град Берковица санкционирания не е бил заплатил втора и трета месечни вноски. Актосъставителят К.Р.Р. приел, че напрактика липсва валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност” и съставил АУАН. Същият ден – 11.11.2008г. жалбоподателят Д.М. *** и представил нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключена със ЗПК „ЛЕВ ИНС”. Наказващият орган издал на 01.12.2008г. атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се потвърди и от разпитания по делото свидетел К.Р.Р., чийто показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същият е поел и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за неговата заинтересованост.

         Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

         Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на Кодекса за застраховането и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административнонаказателна санкция.

         Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.

         Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:

Санкционираното лице е на 53 години, работи като огняр на минимална работна заплата. Няма данни за налагани административни наказания за извършени нарушения, както на КЗ, така и на ЗДвП, и единственото административно нарушение е констатирано на 11.11.2008г. за неизплащане на втора и трета месечна вноска по сключена застраховка „гражданска отговорност”, равносилна на неизпълнение на задължение за сключване на договор за застраховка по Кодекса за застраховането. Нещо повече, видно от доказателствата по делото още в деня на проверката жалбоподателят е сключил нова задължителна застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. л.5 от делото.

При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които не се отличават с висока степен на обществена опасност. В същото време личността на извършителя се характеризира с липса на всякакви административни наказания. Особено е показателно за личността на извършителя и за ефективността на наказателната превенция фактът, че още при съставянето на АУАН, незабавно поправяне на неблагоприятните последици от деянието си чрез сключване на нова застраховка и процесуалното поведение пред въззивният съд, извършителят изразява разкаяние и укоримост към неспазване на установения правов ред, като свързва неизпълнението с объркване и с липсата на финансови средства /има два заема/. Имотното му състояние се обуславя от минималната работна заплата за страната, част от която се отнася за изплащане на заеми. Няма други доходи.

Така прецененото имуществено състояние на жалбоподателя сочи, че задължението му за заплащане на административнонаказателната санкция в размер на 400 лв. ще премине границата на съотносимост между нарушение и наказание и ще засегне значително екзистенц минимума за преживяване на човек. Относимо по делото е и неопроверганото обяснение, подкредепо от доказателства – арг.л.5 от делото, че валидна застраховка „гражданска отговорност” е сключена още същият ден на проверката – 11.11.2008г, което обстоятелство е явно смекчаващо вината. Преценката на всички тези факти навежда на извода, че са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че тази преценка е преценка за законосъобразност и че издаденото и атакувано наказателно постановление  е постановено в противоречие с този извод за правоприлагане, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразно.  

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление 122/01.12.2008г. на Началника на РПУ град Берковица, с което на Д.Н.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: