Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 13.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 07 април.............……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година...........……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц...…………………..…..…..………...АН дело 113 по описа

за 2009г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 146 / 19.02.2009г. на Началника на РУ на МВР град Берковица на И.К.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.К.М., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като не излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му моли съда да измени атакуваното НП, като намали наложеното наказание.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с който се констатира, че жалбоподателя на 10.02.2009г. около 19.15 часа в град Берковица, ул.”Александровска”, управлявал лек автомобил  “Опел Вектра” с ДКН М 37 53АН, като при констатирано немаловажно нарушение по ЗДвП и извършено, поради незнание отразено с АУАН № 588492/10.02.2009г.  водачът демонстративно си хвърля кожено черно портмоне и други документи върху патрулния автомобил. След отправено устно полицейско разпореждане да си събере документите и да остане на място на проверката, същият напуска мястото без разрешение на контролния орган и продължава движението си към бензиностанция “ОМВ” и центъра на град Берковица, където спира след 10 минути. Установен е от дежурния автопатрул, с което действие виновно е нарушила разпоредбите на чл.103 ал.1 от ЗДвП.

          Безспорно установено е от доказателствата по делото, а не се спори и между страните по фактическата обстановка.

          Спорното по делото е правилно ли е определен размера на наложеното наказание на жалбоподателя.

          От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на К.Р. и Г.В. се установи по един категоричен и небудещ съмнение начин, че жалбоподателя е извършил деянието, за което е  наказан.

          В съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства, относно допуснатото нарушение на Закона за движението по пътищата.

          Административнонаказателната отговорност, като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове - наказателни постановления (Арг.: 189 от ЗДвП, вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си, установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, наказателните постановления пораждат за адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването им по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава със сила на присъдено нещо административноправен спор (извършено ли е адм. нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината), и се налага санкция - административно наказание. В хода на това производство жалбоподателят може да възрази срещу констатациите въз основа на които е издаден акт за установяване на административно нарушение по чл. 40 от ЗАНН, а в съдебната фаза по чл. 59 и сл. от същия Закон - да опровергава доказателствената им сила с допустимите от НПК доказателствени средства (Арг. чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН). В конкретния случай жалбоподателят не оспорва констатациите в АУАН и НП.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът не установи да са налице нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания, както и да са със самостоятелно отменително основание. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че М. е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието за всяко едно от тях наказващият орган не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван до сега за административни нарушения, както и признанието на вината. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление 146 / 19.02.2009г. на Началника на РУ на МВР град Берковица, в ЧАСТТА, с която на И.К.  М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото в размер на глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                    

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: