Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 21.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 03 април............……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година….......……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц...…………………..…..…..………...АН дело 106 по описа

за 2009г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12 / 007 / 30.01.2009г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”  град Монтана на А.Г.Д. ***, с ЕГН **********, в качеството му на работодател и изпълнителен директор на “Електростарт” АД със седалище и адрес на управление град Вършец, бул.”Република” № 2 е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500лв. на основание чл.416 ал.5 във връзкас чл.415 ал.1 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.Г.Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление или се намали размера на наложеното наказание съобразно действащото към момента законодателство. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение и протокол за извършена проверка от 13.01.2009г, с които е констатирано, че при извършена проверка от същата дата по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в “Електростарт” АД град Вършец, работодателят не е изпълнил задължително за изпълнение предписание дадено при предходна проверка с протокол за извършена проверка изх.№9810/17.12.2008г. Предписанието е с № 2 и гласи: “Когато работодателят има намерение да оптимизира състава на предприятието и има основание да се смята, че процедурата има характер на масови уволнения, работодателят да извършва консултации с работниците и служителите, не по – късно от 45 дни преди извършване на уволненията.” Срока за изпълнение е 18.12.2008г. Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка от 13.01.2009г.

          Безспорно установено е от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че при извършена проверка на 17.12.2008г. оформена в протокол от същата дата /л.9 от делото/ от служители на Д ”ИТ” град Монтана в “Електростарт”АД град Вършец, представлявано от А.Г.Д. - изпълнителен директор е дадено предписание в смисъл, че когато работодателят има намерение да оптимизира състава на предприятието и има основание да се смята, че процедурата има характер на масови уволнения, работодателят следва да извършва консултации с работниците и служителите, но не по – късно от 45 дни преди извършване на уволненията. Срока за изпълнение на това предписание е до 18.12.2008г. На 13.01.2009г. същите служители извършили проверка, която оформили с протокол от същата дата /л.12 от делото/ и констатирали неизпълнение на задължително за изпълнение предписание № 2 дадено при предходната проверка. Въз основа на констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение от 23.01.2009г. на А.Г.Д., в качеството му на работодател. След съставянето на АУАН жалбоподателят се възползва от правото по чл.44 ал.1 от ЗАНН и направил писмени възражения. Същите са постъпили при наказващият орган на 30.01.2009г, от която дата е издадено и атакуваното наказателно постановление. 

          Спорното по делото е дали на жалбоподателя правилно му е вменена административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

          Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи, че не е определено правилно административнонаказателното лице, поради което неправилно е вменена и отговорността за нарушението. На второ място, навежда доводи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в липса на реквизити, както на АУАН, така и в НП. Твърди още, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че издаденото предписание не отговаря на целите на закона, формулирана в чл.404 ал.1 т.1 от КТ. В жалбата се развиват още доводи, че не е съобразена действащата нормативна уредба към момента на осъществяване на деянието.

          Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил приложението на административнонаказателната разпоредба на Кодекса на труда, а именно: На първо място, законодателят е дал легална дефиниция в §1, т.1 от ДР на КТ на понятието “РАБОТОДАТЕЛ”, като е посочил, че това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Тази дефиниция дава общото понятие за правните субекти, които могат да наемат работници и служители по трудово правоотношение. Като в този случай съдът намира за неправилни доводите на жалбоподателя, че след като в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ е казано, че “който не изпълни задължително предписание на контролен орган...”, то този  “който” задължително трябва да е от кръга на правните субекти, отговарящи на понятието “работодател”. В настоящия случай, при разглеждане системното място на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ не може да се направи стеснително тълкуване и придаване на значение с оглед § 1, т. 1 от ДР на КТ, тъй като това може да е всяко едно физическо лице, независимо от качеството, в което участва в трудовия процес. Още повече, че с оглед ал. 2 на същата разпоредба от КТ, изрично е предвидено, че работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба, ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба, ако не подлежи на по-тежко наказание. При наличието на такова изрично разграничаване на административнонаказателно отговорните лица и лицата, на които може да се наложи административно наказание, наказващият орган правилно е съобразил качеството на лицето, с оглед предвижданията на нарушения закон, и на следващо място, е съобразил нормата на ЗАНН.

          Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ допуска да бъде ангажирана само личната отговорност на съответните виновни лица, не изпълнили предписанията на контролните органи. За констатираното нарушение следва да бъде наложена глоба на физическото лице, управляващо дружеството, а не - самото дружество.

          Ето защо съдът намира, че това възражение на наказания за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

          Съгласно чл.81 ал.1 и чл.84 от АПК дадените предписания с Протокол от 17.12.2008г. подлежат на обжалване пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “ГИТ” в 14 – дневен срок от съобщението. По делото няма доказателства, от които да е видно, че е обжалвано предписанието от жалбоподателя относно неговата законосъобразност или целесъобразност. Правото на атакуване е станало известно на жалбоподателя на 17.12.2008г. /арг.л.10 от делото/.  Едва със жалбата против издаденото НП са наведени доводи, че предписанието не отговаря на целта на закона формулирана в чл.404 ал.1 т.1 от КТ.

            Неизпълнението на задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т.1 КТ обуславя ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 415, ал. 1 от КТ. Волята на работодателя, като юридическо лице се обективира именно чрез действията на лицето, което я представлява по силата на закона – изпълнителен директор на „Електростарт”АД град Вършец. Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение, съобразно нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

          При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът не установи да липсва някой от реквизитите на АУАН и НП. Посочено е дата, място и виновно поведение.

          Не е налице нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Жалбоподателят се е възползвал от правото визирано в чл.44 ал.1 от ЗАНН, а именно да депозира при наказващият орган възражение в 3-дневен срок, но същото е достигнало при адресата си на 30.01.2009г. – много след изтичане на предвидения в Закона срок и в деня на издаване на атакуваното наказателно постановление.

          Предвид на гореизложеното съдът счита и тези възражения за неоснователни.

          С Протокол за извършена проверка от 17.12.2008г. е дадено конкретното предписание, като е указан срок за изпълнение - 18.12.2008г.  Като не е изпълнил визираното в предписанието жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение към 19.12.2008г. Разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ е претърпяла промяна с ДВ бр.108/19.12.2008г. е публикувана.  Съгласно чл.5 ал.3 изр.ІІ от Конституция на РБ нормативните актове /какъвто е КТ/ влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Предвид на това, че не е посочен изричен срок в КТ за влизане в сила на промяната, то същата има своето действие, считано от 22.12.2008г.  От тук следва извода, че когато е осъществено от жалбоподателя деянието, то е действала разпоредбата на стария текст. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

           Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че А.Д. е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият не е съобразил действащото законодателство. Разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ преди изменението е предвиждала наказание глоба в размер от 250лв. до 2 000лева. Административнонаказващият орган, като е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН и е отчел смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства е наложил на жалбоподателя наказание в минимален размер съгласно променената норма, а именно 2 500лв. Това навежда на извода, че следва да му бъде наложено минимално предвиденото в правната норма наказание глоба към момента на действащото законодателство при извършване на деянието – глоба в размер на 250 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 250лв.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

    

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление 12 / 007 / 30.01.2009г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”  град Монтана, с което на А.Г.Д. ***, с ЕГН **********, в качеството му на работодател и изпълнителен директор на “Електростарт” АД със седалище и адрес на управление град Вършец, бул.”Република” № 2 е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 250.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК  пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                        

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: