Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 03 април............……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година….......……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц...………………………..…...……...АН дело 104 по описа

за 2009г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 27 / 10.02.2009г. на Началника на РУ на МВР град Вършец на Г.Т.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.Т.А. ***, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не  взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 29.01.2009г. около 11.14 часа в град Вършец, ул.”Република” № 4 при максимално разрешена скорост в населено място 50км/ч управлявал МПС – товарен автомобил “Форд Транзит” с ДКН СА 80 66 КР със скорост 73 км/ч. Скоростта е фиксирана с техническо средство “ТР-4Д” с фабр.№ 213. Същата е показана на водача, с което деяние виновно е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП.

          При съставянето на АУАН жалбоподателят е направил възражение, че е спрян от проверяващите на 100 метра след пътен знак Д-11 – “начало на населено място”.

          Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите посочени в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление. На първо място, навежда доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон.

          При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказания.

          На първо място, в акта за установяване на административно нарушение актосъставителя – свидетеля К.К. е отразил, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление обаче, наказващият орган е отразил като нарушена разпоредба тази по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Налице е пълна липса на идентичност между нарушената норма отразена в АУАН и атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.21 в съответните алинеи 1 и 2 визира различно задължение към водачите на МПС. Напрактика не е ясно, коя от двете разпоредби жалбоподателя е нарушил – тази на чл.21 ал.1 от ЗДвП или тази на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

          На второ място, жалбоподателя в АУАН е направил възражение, че е спрян от служителите на РУ на МВР на 100 метра от пътен знак “начало на населено място”.  Актосъставителя – свидетеля К.К. в показанията си /л.15 от делото/ обяснява, че МПС управлявано от жалбоподателя е било спряно след пътен знак Д-11 – “начало на населено място”, поради което важат правилата за скорост в зона на населеното място. В тази насока са и показанията на свидетеля Т.К.. Сам свидетеля К.К. заявява, че техническото средство “ТР-4” има обхват на действие 300 метра. От тук следва извода, че засечената скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил 73 км/ч е засечена на 300 метра от мястото, на което са били проверяващите или на 200 метра преди знака “начало на населено място”. Съгласно чл.21 от Закона за движение по пътищата допустимата /разрешена/ скорост за населени, извън населени места и магистрали е различна.

          На следващо място, видно от съставения акт за установяване на административно нарушение посоченото за нарушител лице е направило конкретно възражение имащи пряко отношение към установяването на нарушението, а именно че “това се случи веднага след табелата за град Вършец на около 100 метра”. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административнонаказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана. Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказания и спорните обстоятелства, би установил различна от констатираната фактическа обстановка.

Посочените процесуални нарушения не са от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са съществени, и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство.
          С оглед изложените съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а жалбата да се възприеме като основателна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 27 / 10.02.2009г. на Началника на РУ на МВР град Вършец, с което на Г.Т.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: