Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 31 март…...……..…….......…….……………………………….

през две хиляди и деветата година…....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц...……...………………..…………......АН дело 97 по описа

за 2008г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 1063/10.10.2008г. на Началника на РУ на МВР гр.Берковица на В.Я.П. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 т.23 от Наредба № Із-1959/27.12.2007г. са отнети 10 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Я.П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на съдебното производство доразвива доводите изложени в жалбата си.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с което е констатирано, че на 29.09.2008г. около 16.25 часа в село Замфирово, обл.Монтана по ул.”Замфир Попов” управлявал лек автомобил „Рено 21” с ДКН М 45 68АТ със скорост 95км/ч при ограничение 50км/ч за населено място. Скоростта установена и показана на водача с техническо средство „ТР-4 Д” № 258, тариран и годен за работа до 04.2009г. С деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП.

          Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите посочени в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление. Навежда доводи в жалбата си, че наказателното постановление е издадено на друго лице, тъй като ЕГН е некоректен. В съдебно заседание развива доводи, че отразената в НП скорост не е негова, тъй като е имало и други МПС, на които би могла да бъде.

          Съдът намира, че направените възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение по следните съображения:

          При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон.

          Действително в НП отразеният единен граждански номер е различен от този посочен в акта за установяване на административно нарушение. Отразеното ЕГН в АУАН съответства на това на жалбоподателя. Ето защо съдът възприема, че при издаване на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган е допуснал техническа грешка. Това обстоятелство обаче не прави жалбоподателя и нарушителя, на когото е съставен АУАН друго лице. Трите имена и адреса съответстват на тези на жалбоподателя. Последният е имал процесуалната възможност да атакува НП, поради което по никакъв начин не му е ограничено правото на защита. Нещо повече, в съдебно заседание наказаният не оспорва обстоятелството, че е спрян за проверка от служители на РУ на МВР – свидетелите Б.Ж.Ж. и Ф.Х.Х..

          От разпита на свидетелите Б.Ж.Ж. и Ф.Х.Х. се установява по несъмнен начин фактическата обстановка сочена в АУАН и атакуваното НП, поради което съдът в решението си не я и преповтаря. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са предупредени за отговорността по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. В подкрепа на свидетелските показания на Б.Ж.Ж. и Ф.Х. Фристов е и извадката от разпечатката на снети данни от техническото средство ТР-4 Д № 258 /л.6 от делото/, която по несъмнен начин установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил към 16.25 часа на 29.09.2008г. се е движел със скорост 95 км/ч при ограничение 50км/ч за населено място. Нещо повече, съдът възприема като не основателни и твърденията на наказания, че се е движел със скорост по – ниска от отразената в НП. Видно от разпечатката на техническото средство в пункт 4, а именно “отграничение” по несъмнен начин се доказва в процеса, че при самото устройство са били зададени параметри за отчитане на превишена скорост над 65 км/ч. Съдът счита, че установената от проверяващите скорост 95км/ч е именно на управлявания автомобил от жалбоподателя, тъй като видно от разпечатката на апарата ТР-4 № 258 в пункт 7 посоката на измерване на скоростта е “А”, което означава, че техническото средство е измервало скоростта на движещите се срещу него автомобили. Нещо повече, от цитираната по-горе разпечатка /л.6 от делото/ се установява по несъмнен начин, че техническото средство е работело при режим “Н”, което означава непрекъснато действие. Техническото средство е предназначено за контрол превишаването на ограничението на скоростта от МПС при пряка видимост до тях, в условията на интензивно движение. Техническото средство се използва за измерване на скоростта на фронтално движещите се към него МПС. Радара отчита скоростта на най-бързо движещото се МПС, но операторът /разпитаните свидетели – Б.Ж. и Ф.Х./ също контролират движението на автомобилите визуално. Именно поради гореизложеното автомобилът управляван от жалбоподателя е изваден от общата редица на движещи се автомобили. Нещо повече и свидетелските показания са в такава насока.

По изложените съображения съдът не възприема за основателно направеното възражение, че отчетената от техническото средство скорост е на друго моторно превозно средство.

Не на последно място, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове /какъвто е настоящият/ имат доказателствена сила до установяване на противното. В хода на  производство пред въззивният съд жалбоподателят не доказа по никакъв начин твърденията си.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че В.Я.П. е извършил посоченото административно нарушение.

По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение и обстоятелството, че се касае за превишаване на разрешената скорост с над 45 км/ч.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.

       Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а издаденото НП - да се потвърди, като законосъобразно.

          С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя са отнети и 10 контролни точки на основание чл.4, ал.1, т.23 от Наредба № Із- 1959/27.12.2007г. Законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание, или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира сред наказанията по ЗДвП /гл.VІ и VІІ/, което потвърждава извода за различната им правна същност. От тук се налага извода, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с конкретно - отчетен характер, което изпълнява принудителна /по отношение на водачите/ и информационно-статистическа /от гледна точка на контролните органи/ функция. Същите имат своето значение след влизане в законна сила на наказателното постановление по смисъла на чл.64 от ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът намира, че не следва да се произнася по законосъобразността на отнетите контролни точки.

          Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 1063/10.10.2008г. на Началника на РУ на МВР гр.Берковица, с което на В.Я.П. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: