Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 31 март.............……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година….......……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц...………………………..…..………...АН дело 92 по описа

за 2009г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 1440 / 03.09.2008г. на Началника на РУ на МВР гр.Берковица на М.И.С. ***„Раковица”, ул.”Първи май” № 52, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.ІІ от ЗДвП, както и глоба в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959/27.12.2007г. са отнети 8 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал М.С., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата в частта, с което е наложено наказание на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.ІІ от ЗДвП е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          В останалата част досежно наложеното наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП е процесуално недопустима.

          Събраженията на въззивния съд са такива по следните причини: В чл.59 ал.3 от ЗАНН е предвиден необжалваем минимум по този закон /10лв. включително/, както и възможност в друг специален закон да бъде предвидено нещо различно. Безспорно Закона за движение по пътищата, по който е санкциониран жалбоподателя М.И.С., се явява специален закон по отношение на ЗАНН, във връзка с установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания. Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП, наказателно постановление, с което е наложена глоба до 50лв. включително, не подлежи на обжалване. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказания глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП. От тук следва извода, че не е налице процесуална възможност, в тази му част това наказателно постановление да бъде предмет на разглеждане по същество от въззивния съд. Предвид на това жалбата срещу НП се явява недопустима, същото не подлежи на съдебен контрол и е влязло в сила по смисъла на чл.64 б.”А” от ЗАНН. Възраженията на жалбоподателя по отношение това, дали е налице негова вина за констатираните от проверяващият орган нарушения и дали въобще са налице такива нямат отношение в случая. За да бъде възприета от съда жалбата, като основателна или неоснователна на първо място тя следва да е ДОПУСТИМА, каквото обстоятелство не  е налице.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 26.11.2008г. около 17.15 часа на ул.”Лале” в кв.”Раковица” на град Берковица е управлявал МПС – „БМВ 318И” – кабрио, без ДКН, като автомобилът е регистриран по надлежния ред и е без поставени регистрационни табели. Водачът е управлявал МПС без обезопасителен колан, с което деяние виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.137А от ЗДвП.

          От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установи следната фактическа обстановка:

          На 26.11.2008г. около 17.15 часа свидетелите Н.С., Чавдар В. и А.Й. пътували със служебен автомобил на РУ на МВР град Берковица за изпълнение на служебни задължения в посока от бензиностанция „ОМВ” в град Берковица към кв.”Раковица” в същият град. Пътуващият в същата посока друг автомобил предприел маневра „изпреварване”. При изпълнение на маневрата свидетелите – служители на РУ на МВР – Берковица установили, че изправарващото ги МПС – лек автомобил   „БМВ 318И” – кабрио е без регистрационни табели поставени на съответните места. Полицейският автомобил не бил оборудван със светлинна и звукова сигнализация, поради което свидетелите не могли да спрат водача на  „БМВ 318И” – кабрио. Последвали го, като се движели непосредствено след него. Когато автомобилът спрял на ул.”Лале” в кв.”Раковица” на град Берковица служителите на РУ на МВР град Берковица – свидетелите С., В. и Й. установили, че водач на МПС е бил жалбоподателя. Поискани му били документи за МПС и на него, в качеството му на водач. Същият не представил такива, поради което служителите на РУ на МВР – Берковица го поканили на следващият ден да се яви в Управлението за съставяне на АУАН. Жалбоподателят се явил в РУ на МВР – Берковица не на следващият ден, а на втория след установеното нарушение – 28.11.2008 година. Свидетелят Н.С. му съставил АУАН.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на Н.С., Чавдар В. и А.Й.. Съдът изцяло възприема показанията на тези свидетели, като обективни, логически последователни и безпристрастни. Те са в унисон и със събраните по делото писмени доказателства.

          Съдът не кредитира показанията на свидетелят Пламен Димчев И.. Същите се явяват изолирани, нелогични и обслужващи единствено защитната теза на жалбоподателя.

          При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Нормата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП предвижда, че по  пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.    

          По своя характер тази норма е императивна и визира точно конкретно поведение у водачите на МПС, а именно моторните превозни средства да са регистрирани по надлежния ред и да имат регистрационни табели поставени на съответното място на автомобила. Свидетелите С., В. и Й. са категорични, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е бил регистриран и е бил без поставени регистрационни номера на определените за това места. Като е сторил това жалбоподателят с действията си е осъществил състав на нарушение. Ето защо и правилно наказващият орган го е санкционирал за извършеното нарушение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по  ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че С. е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение, както и упоритостта на умисъла, липсата на всякаква критичност.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Всяко задължение за правно поведение е уредено с императивно правни норми в материалния закон и затова всяко неизпълнение на това правно поведение /задължение/ е и административно нарушение, за което се предвижда съответно административно наказание.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван административно досега . Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер   на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.ІІ от ЗДвП, поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

          ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 92/2009г. по описа на Районен съд град Берковица на основание чл.185 ал.5 от ЗДвП, в ЧАСТТА досежно наложеното наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, поради процесуална недопустимост на жалбата.

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление1440 / 03.09.2008г. на Началника на РУ на МВР гр.Берковица, в ЧАСТТА, с която на М.И.С. ***„Раковица”, ул.”Първи май” № 52, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.ІІ от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото в размер на глоба 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК  пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                          

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: