Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 31 март……...…...……..………….…………………………….

през две хиляди и девета  година…….....……….…………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц...………………………….…………...АН дело 90 по описа

за 2008г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 11/23.01.2009г. на Началника на РУ на МВР град Берковица на Т.К.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Т.М., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 19.01.2009 година около 13.30 часа по път ІІ-81 на разклона за село Бокиловци, обл.Монтана жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Москвич” с ДКН С 26 60ВХ, като не е имал задължителна застрахователна полица „гражданска отговорност” за 2009 година за управлявания автомобил, с което деяние виновно е нарушил чл.259 ал.1 от КЗ.

          Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните по фактическата обстановка. Жалбоподателят не оспорва констатациите отразени в АУАН и атакуваното НП. Тази фактическа обстановка се потвърди и от разпитания по делото свидетел Г.Л.В., чийто показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същият не са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Не се спори и по обстоятелството, че деня следващ констатираното нарушение и съставеният АУАН – 20.01.2009г.  жалбоподателя е сключил комбинирана застрахователна полица, с валидност, считано от 00.00 часа на 21.01.2009г. /арг.л.6 от делото/

          Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответното наказание. Преди обаче да бъде наложено такова следва деянието, както от обективна, така и от субективна страна, а също и от много други обстоятелства да съставлява административно нарушение, което е и обстоятелство за налагане на административно наказание.

          В чл.28 от ЗАНН  е предвидено, че за “маловажен случай” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва  да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

          При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН административнонаказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случай на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

          Деянието се квалифицира като маловажен случай”, само когато степента на обществената опасност и морална укоримост е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По-ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Вземат се предвид и всички други обстоятелства относими към извършеното, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът, неговата личност, отражението на деянието сред обществото и др.

При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице "маловажен случай", следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици /какъвто е настоящият слечай/, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. Безспорно е установено, че деецът не е с висока степен на обществена опасност, признава вината си, няма налагани наказания по ЗДвП или КЗ, както и непосредствено след съставяне на АУАН /19.01.2009г./ е съставил задължителната застраховка „Гражданска отговорност” /л.6 от делото/.

          Предвид събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав счита, че в конкретният случай са налице условията на чл.28 от ЗАНН и случаят е маловажен такъв. Следвало е административнонаказващият орган правилно да приложи закона и да приеме наличието на “маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН.

          Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице /какъвто е конкретния случай/, но наказващият орган не е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова

          Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление 11/23.01.2009г. на Началника на РУ на МВР град Берковица, с което на Т.К.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховатето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: