Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 22.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 07 април…...…...……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година…….....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Ц...……………………………..………...АН дело 65 по описа

за 2009г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление К-18237 / 30.01.2009г. на Директора на Комисия за защита на потребителите, РД за областите Монтана, Видин и Враца на ЕТ ”Р.В. – Алис” със седалище и адрес на управление град Берковица, ж.к.”Изгрев” № 10, вх.Б, ет.5, ап.38 представляван от Р.В.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.209 от ЗЗП.

          Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Р.В.Г., в качеството й на представляващ ЕТ, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателката на 20.01.2009г, в магазин за промишлени стоки в град Берковица, търговецът /ЕТ/ предлага за продажба на потребителите стоки с намалени цени, като в съобщението за намаление на цените не е посочил срока, през който стоките се продават с намалени цени. Съобщението за намаление на цените е направено като старата цена е зачертана и до нея е поставена новата цена. На потребителите се продават за продажба стоки подробно описани в НП, с обявени цени и етикети с информация на български език за производителя, вида на стоката и нейните съществени характеристики. С това свое деяние търговецът е нарушил разпоредбата на чл.63 т.3 от ЗЗП.

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на 20.01.2009г. в магазин за промишлени стоки в град Берковица, собственост на ЕТ е извършена проверка от служители на въззиваемата страна. При последната е констатирано, че се продават стоки с намалени цени, но не е отразен срока на намалението. Установено е, че съобщението за намаление е направено чрез зачертаване на старата цена и отбелязване на новата. За извършената проверка е съставен Констативен протокол от същата дата /л.12-15 от делото/. Въз основа установеното и отразено в протокола е съставен акт за установяване на административно нарушение от същата дата /л.7-9 от делото/. В последният е отразено, че констатираното съставлява нарушение на чл.63 от ЗЗП. В предвидения по чл.44 ал.1 от ЗАНН срок жалбоподателката е депозирала възражение по законосъобразността и обосноваността на АУАН. Административно-наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и констатирал, че не са събрани достатъчно доказателства санкционираната да е осъществила нарушение по чл.63  т.1 и т.2 от ЗЗП, поради което в тази част прекратява административнонаказателното производство. Наказващият орган обаче, възприел, че с действията си наказаната е осъществила състава на чл.63 т.3 от ЗЗП, поради което счел възражението за неоснователно и издал атакуваното наказателно постановление.

         Жалбоподателката чрез пълномощника си навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

         При извършената проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи наличие на допуснати в хода на административнотаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

         Действително в АУАН като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл.63 от ЗЗП без да се сочи кой от трите кумулативно предвидени елемента е нарушен. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Жалбоподателката навежда доводи, че не е ясно дали възражението й по АУАН е уважено или не. От събраните по делото писмени доказателства – отговор по възражение /л.11 от делото/ е видно, че последното е уважено, относно липсата на нарушение на разпоредбата на чл.63 т.1 и т.2 от ЗЗП и в тази част производството е прекратено, а в останалата част възражението е възприето, като неоснователно. Именно поради това е издадено и НП само за извършено нарушение на чл.63 т.3 от ЗЗП.

Наведени са още доводи, че административнонаказващият орган не е доказал виновното поведение на санкционираната. Действително в хода на въззивното производство не са събрани гласни доказателства, но от представените и приобщени към доказателствения материал писмени такива се установява по безспорен начин наличие на нарушение на чл.63 т.3 от ЗЗП. Съставеният акт е редовен от външна страна, а констатираното в него се доказва от останалите писмени доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателката акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение, за което жалбоподателката основателно е била санкционирана. Ето защо съдът намира, че  е извършила посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателката. При определяне размера на наказанието административнонаказващият взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил минимално предвиденото в правната норма наказание.

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, издаденото наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди .

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление К-18237 / 30.01.2009г. на Директора на Комисия за защита на потребителите, РД за областите Монтана, Видин и Враца, с което на ЕТ ”Р.В. – Алис” със седалище и адрес на управление град Берковица, ж.к.”Изгрев” № 10, вх.Б, ет.5, ап.38 представляван от Р.В.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.209 от ЗЗП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: