Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Берковица,21.04.2009 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Берковски районен съд, ІІ състав в публичното заседание на 26 март през две хиляди и девета година в състав:

                                                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.  Г.

 

 

при секретаря Т. Й., като разгледа докладваното от съдията Г. АНД № 31 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е  образувано по жалба срещу Наказателно постановление на Началника на РУ на МВР - Берковица и е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 1235/05.11.2007 г. на Началника на РУ на МВР - Берковица за нарушение на чл.21,ал.1  от Закона за движението по пътищата   на Г.Е.Л. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание  глоба в размер на 150 лв, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един / месец.

    Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят  Г.Е.Л. *** , който обжалва наказателното постановление в законоустановения срок. Навежда доводи, че  не е съгласен с констатациите в акта за нарушение и наложеното му наказание,като излага доводи.

     Редовно призован за съдебно заседание не  се явява ,а се представлява от упълномощен от него адв.Върбички от АК-Кюстендил и  навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП,, които водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Въззиваемата страна – РУ на МВР - Берковица, редовно призована за участие в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е допустима- подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна,имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 29.10.2008 г. около 16,17 часа  служители на КАТ при РПУ-Берковица - актосъставителя  К.А. и свидетеля П.П. съставили  акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя Лумбевв за това,че в гр.Берковица по ул.”Х.П.Илиев” управлява лек автомобил “Ровер 600” с ДК№ КН 84 87 АС с превишена скорост 86км/час при ограничение  50км/ч. за населено място.  Служителите на РПУ са съставили на жалбоподателя акт за установяване на нарушение на разпоредба от Закона за движение по пътищата чл.21 ал.1 –управлява лек автомобил с превишена скорост 86км/ч  и ограничение  50 км/ч. Като скоростта е фиксирана и показана на водача с апарат ТР-4Д №258,годен за работа до м.ІV.2009год.  .Акта за установяване на административно нарушение е връчен на  нарушителя и по него същият не е направил никакви  възражения . Ако жалбоподателят не е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН,е имал пълната възможност да впише своите възражения.Впоследствие жалбоподателят в жалбата е посочил възражения, че констатираната от радара скорост на движение е на друг автомобил,който се движел преди него.

На основание  така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена по-горе описаната административна санкция.

Гореизложената фактическа обстановка съдът извлича чрез анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

      От събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателя на 29.10.2008г. е управлявал посоченото по-горе МПС с превишена скорост, така както е отразена в атакуваното НП. Тази фактическа обстановка се потвърди и от разпитаният по делото св.П.П., чийто показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същият е поел и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за неговата заинтересованост.

Жалбоподателят  в жалбата си навежда доводи, че показаната му от проверяващите скорост, отчетена от техническото средство не е на неговото МПС, а е на друг участник в движението. В настоящото производство същият не представи годни доказателства,които да обосновават извода,че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Съдът третира като явна защитна позиция твърденията на жалбоподателя ,същите се явяват изолирани и не кореспондират с останалия доказателствен материал, събран в процеса.

 Съдът намира това възражение за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.  Трафик радарът е предназначен за контрол превишаването на ограничението на скоростта от МПС при пряка видимост до тях, в условията на интензивно движение  . Радарът измерва с достатъчна селективност скоростта на МПС от транспортния поток и регистрира най-високата измерена скорост, датата и часа на нарушението и ги съхранява за определен период от време. Използва се за измерване на скорост на фронтално движещи се към него МПС с максимално отклонение от фронталното движение до 8 градуса.  На следващо място, във всички случаи на измерване на скорост операторът /служителите на РПУ/ визуално контролират движението на МПС и следят най-бързия автомобил, като вземат адекватни решения за режима, обсега, разположението и насочването на радара. Това обстоятелство опровергава  възражението на жалбоподателя, че  пред неговия автомобил е имало още един автомобила ,поради което допуска,че е възможно засечената скорост да е негова. От обясненията на св. П. е установено, че техническото средство е засекло точно автомобила на жалбоподателя, поради което той е спрян за проверка от контролните органи,тъй като същият твърди че техническото средство засича по-високата скорост.На следващо място свидетелят обясни,че е възможно да се засече скоростта на друг автомобил,но в случай че същите са много близо един до друг ,поради което  в такива случаи се избягва спирането на коли .

Необосновано е от друга страна твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя,че след като в разпечатката от дигиталната памет на техническото устройство е записано,че на 29.10.2008год. към 16,17 часа  при ограничение на скоростта- 65км /ч. водачът е управлявал със скорост 86км/ч,като е отчетено превишаване на допустимата скорост с 31км/ч,то е допуснато нарушение и е налице противоречие,тъй като реално превишената скорост е с 21км/ч. И в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено,че максимално разрешената скорост е 50км/ч , настройването на радара при ограничение на скоростта от 65км/ч. е с оглед избягване и ограничаване на измервания извън границите на максимално допустимата грешка.Освен това,този факт не отрича изобщо обстоятелството,че на посочената дата и час в гр.Берковица  лицето е управлявало МПС със скорост от 86км/ч при максимално разрешена скорост от 50км/ч в населено място,а оттам и следващият се логически извод,че превишаването на скоростта е от 36км/ч.

Следва да се отбележи, че съдът при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление не констатира твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила.

По тези съображения, въззивната инстанция счита, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административно нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 21, ал. 2 от ЗДП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7 ал. 1 от ЗАНН, за което правилно жалбоподателя е санкционирана с предвиденото в закона административно наказание - чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Л. е извършил посоченото административно нарушение. Наказанието правилно е индивидуализирано.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди, като законосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

        

 

 

                               Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление  №1235/ 05.11.2008год. на Началника на РУ на МВР-Берковица ,с което на Г.Е.Л. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание  глоба в размер на 150 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един / месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един / месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :